През 2015 г. България бе изправена пред предизвикателства в сферата на правата на човека.

 

Дискриминация и нарушаване на правата на етнически малцинства и мигранти

Интервю с Красимир Кънев, председател на БХК, за словото на омразата.

Присъствието на политически формации като Патриотичния фронт от отявлено неототалитарен тип в управлението на България с програма и политическа реторика, доминирана от расистки, ксенофобски и ислямофобски послания, се отрази негативно върху цялостното състояние на правата на човека през 2015 г.   Тези партии подбуждаха към омраза и дискриминация спрямо етническите и религиозните малцинства, мигрантите, и хората с различна сексуална ориентация. Също така оказваха натиск за предприемане на рестриктивни законодателни и административни мерки в редица сфери, но особено в сферата на малцинствената политика и в политиката по отношение на миграцията.

Евикции

В навечерието на местните избори словото на омраза срещу ромите ескалира значително във връзка с провеждането на евикции в няколко населени места.

Фотограф: Антон Чалъков

Правото на жилище фигурира в международните правни инструменти от 1948 г., когато това право е гарантирано с Всеобщата декларация за правата на човека. Международните стандарти изискват в случаи, когато принудителните евикции от незаконно строителство засягат единственото жилище на засегнатите, властите да осъществят предварителни консултации с тях и да не допускат те да останат бездомни в краткосрочен или дългосрочен план.


Евикции или опити зa такива имаше в:

  • кв. „Максуда“, гр. Варна;
  • с. Гърмен;
  • кв. „Орландовци“, гр. София;
  • гр. Пещера.

Бяха засегнати над 500 души, голяма част от тях деца и други уязвими групи. Бяха организирани антиромски протести в с. Гърмен и кв. “Орландовци” в София. Скандиранията на участниците по време на протестите, включваха „Циганите на сапун!“, „Еничари!“ и „Българи юнаци!“. Организира се и подписка за изселване на роми от квартала.

Видеото е част от кампанията по представянето на годишния доклад на Български хелзинкски комитет за състоянието на правата на човека в България през 2015 г. За повече информаиця: http://www.annualreport2015.bghelsinki.org/

Продъжлават да липсват легални пътища за законно влизане и пребиваване в Европейския съюз.

Това принуди много бежанци да влизат нелегално на територията на европейските държави често по начини, които застрашават живота им.

Достъпът до територия в България, остана значително затруднен.

Най-сериозните опасения бяха предизвикани от прилаганата от властите практика на отблъскване на лица на границата. Прилаганите от властите практики бяха съпроводени от редица нарушения, включително:

  • нелегално и насилствено отнемане на пари, телефони или ценни вещи;
  • малтретиране, ритане или груб език;
  • стигна се дори до смъртни случаи. Прочетете повече за случая на 19-годишния афганистанец Зияулах Вафа.

 

Видео на БХК за бежанската ситуация през 2015 г.

Повечето бежанци идваха от конфликтни зони, където има масово нарушаване на основни човешки права и сериозен риск за живота им поради въоръжени действия.

Повечето бежанци идваха от конфликтни зони, където има масово нарушаване на основни човешки права и сериозен риск за живота им поради въоръжени действия.

През 2015 г. сривът на свободата на изразяване в България продължи.

Все повече медиите влизат в ролята на “бухалки” срещу опонентите на властта и на “пазители” на комфорта ѝ. Ключови проблеми в областта продължават да са огромният натиск върху медии и журналисти, упражняван с всевъзможни лостове, тежката цензура и автоцензура, изключително силните икономически и политически зависимости на медиите, непрозрачната собственост и финансиране, медийната концентрация, потъпкването на базови етични правила в журналистиката и неефективната медийна саморегулация.

 
 

„Културата на натиска” в българските медии “става все пo-широко разпространена, като налице са устойчиви тенденции за контрол и ограничаване на плурализма” чрез следните методи:

  • разпространяване на слухове и клевети за журналистите;
  • икономически натиск върху редакционното съдържание от страна на политици и собственици на медии.

През 2015 г. Комисията за финансов надзор наложи рекордни глоби от 150 000 лева на “Икономедиа”, издател на “Капитал”, “Капитал Дейли” и “Дневник”, и от 100 000 лева на врачанското издателство “Алпико”.

Натисък имаше и срещу „Биволъ“ още от края на 2014 г., заради публикации във връзка с ПИБ и КТБ.  

“Репортери без граници” осъди тези действия като „политически опит да се заглушат медийни организации”.

През 2015 г. България беше критикувана многократно от различни Европейски институции и организации по отношение на положението в местата за лишаване от свобода.

Видеото е част от кампанията по представянето на годишния доклад на Български хелзинкски комитет за състоянието на правата на човека в България през 2015 г. За повече информаиця: http://www.annualreport2015.bghelsinki.org/.

НЕШКОВ И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ: 

Пилотно дело на Европейския съд по правата на човека констатира редица проблеми в пенитенциарната система – пренаселеност, лоша хигиена и неадекватен достъп до медицинско обслужване, липса на ефективно вътрешно правно средство за защита.

Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията:

КПИ направи публично изявление относно България. Това е седмото публично изявление в историята на организацията и първото относно България. Становището засегна следните проблеми:

bhc-police-violence_block_2.png
  • ПЪРВИ ПРОБЛЕМ:

Достъпът до адвокат през първите 24 часа от задържането „остава изключение“; нерегистриране на нараняванията на задържаните; повърхностни медицински прегледи в присъствието на полицейските служители.

  • ВТОРИ ПРОБЛЕМ:

Пренаселеност; малтретиране на затворниците от страна на надзирателите; насилие между самите затворници; разруха, лоша хигиена, липса на дейности и неадекватен достъп до здравни грижи в затворите.


Министерството на правосъдието създаде работна група за изменения на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Работната група изработи проектозакон, който обаче не бе внесен в парламента до края на годината. Министерството също така предприе редица ремонти и строителни дейности в няколко затвора. Министерството на вътрешните работи обаче не реагира по никакъв смислен начин на отправените към него констатации и препоръки в публичното изявление на КПИ.

 
 

2015 г. бе белязана от минимален напредък в реформата на съдебната система в България.

Годината се отличи със законодателна инициативност и предприемане на реални стъпки към реформа на фона на безпрецедентна гражданска ангажираност и активност сред съдийската общност. 

Тези стъпки често бяха саботирани обаче от представители на изпълнителната и законодателната власт, мнозинството в кадровия орган на съдебната система, както и от ръководството на прокуратурата в България.

Прокуратурата в сегашния си нереформиран, тоталитарен вид упражнява влияние върху съда, което чувствително ограничава неговата независимост. В това отношение 2015 г. беше белязана от регрес, като прокуратурата продължи да действа в условията на все по-силна централизираност и неспособност да извършва обективно и независимо разследване за корупционни престъпления.

[Д]а се борим заедно с всички сили съдът да разполага с онази степен на независимост, която да осигури господство на правото.
— Лозан Панов, председател на Върховния касационен съд